30 прегледа
С нарастването на броя хора с увреден слух в световен мащаб, производителите на умни аудио устройства започват да навлизат на пазара на слухови апарати, продавани без рецепта. Този стратегически ход им позволява да диверсифицират дейността и приходите си, за да се конкурират по-успешно със създателите на смартфон екосистеми в един силно наситен и конкурентен пазар.
Разграничаването в този сектор е трудно, тъй като устройствата са сравнително опростени и все по-стандартизирани, а потребителите отдават приоритет на цена, удобство, стойност и имидж на марката. С развитието на пазара компаниите, опериращи в екосистемите на смартфони и IoT, надделяха над аудио специалистите, предлагайки по-евтини продукти благодарение на мащабната си производствена база. Тази тенденция се засилва от удобството при покупка, възможностите за пакетиране на продукти и съвместимостта в рамките на екосистемата.
След инициативи на американската FDA от 2017 г., пазарът на слухови апарати без рецепта стана реалност през 2022 г. и вече се оценява на 1,06 милиарда долара, с голям потенциал за растеж. Устройствата от този тип са значително по-достъпни, като намаляват разходите с до 3000 долара на чифт, премахвайки нуждата от прегледи, настройки и рецепти. Тъй като слуховите апарати по рецепта обикновено не се покриват от здравни застраховки, решенията без рецепта стават по-привлекателни. Често включват и допълнителни функции като Bluetooth свързаност и персонализирани приложения.
Проблемът със слуха, причинен от шум, е определен от Асоциацията по слухови нарушения като растяща заплаха за общественото здраве. Чувствителната структура на ухото не е създадена за продължително излагане на силен звук, което уврежда слуховите клетки и нерва. Над 1,5 милиарда души по света вече страдат от слухова загуба, като броят може да достигне 2,5 милиарда до 2050 г. Масовото използване на слушалки, особено вътреушни, влошава ситуацията. Все повече деца и възрастни използват слушалки за дълги периоди от време, което увеличава риска от увреждане. Данни на CDC показват, че 12,5% от американците на възраст между 6 и 19 години вече имат загуба на слуха заради силна музика.
Освен това има значителен потенциал за внедряване на изкуствен интелект, който да персонализира звука според най-често чуваните гласове, да прави автоматични настройки според времето от деня и да подобрява възприемането в шумна среда.
Сред водещите производители, които вече предлагат слухови апарати без рецепта, са Sennheiser (с помощта на Sonova), Jabra (подкрепена от GN Group), Sony (в партньорство с W\.S. Audiology) и Zepp Health. Според слухове, JLab също разработва две свои устройства в тази категория.
Аудио специалистите, които усещат натиск от страна на конкурентите, намират в слуховите апарати без рецепта алтернатива, която им носи дългосрочен ръст и възможност за диференциация. Успешен продукт в този сегмент може да утвърди марката, да разшири екосистемата от устройства, да привлече нови потребители и да създаде лоялност чрез демонстрация на техническа експертиза. Те могат да се насочат към хората с лека до умерена загуба на слуха – група, която постоянно нараства.
Производителите на смартфони обаче избират различна стратегия. Вместо да навлизат в пазара на слухови апарати без рецепта, Apple и Samsung вграждат функции за слухово подпомагане в своите водещи устройства.
Samsung въведе режим „ambient sound“, който усилва околните звуци чрез вградените микрофони на слушалките. Потребителят може да регулира нивото на усилване в пет степени, което ефективно превръща слушалките в слухови апарати.
Apple разработи функцията „Conversation Boost“, която подобрява разбираемостта на речта чрез насочване на микрофона към говорещия пред потребителя. Друга тяхна функция, „Live Listen“, използва микрофоните на iPhone и AirPods по подобен начин на решението на Samsung.
Тези функции са насочени към потребители с лека до умерена слухова загуба. За тях те представляват достатъчно подобрение, за да предпочетат TWS устройства вместо OTC или медицински слухови апарати. При това положение ефективността на тези функции може да се окаже решаваща при избора на устройство. В бъдеще именно тази разлика ще бъде ключова за успеха на премиум слушалките.
Въпреки това, за по-сериозни случаи TWS устройствата не могат да заместят слуховите апарати. Освен това, предлаганите подобрения засега не носят значителни приходи за производителите заради високите разходи по разработка и тестове. В същото време пазарът на слухови апарати без рецепта обещава по-висока печалба благодарение на високите надценки (понякога над 60%) и растящото търсене.
На този етап не се очаква екосистемните компании да навлязат в този пазар, тъй като се фокусират върху подобрения в TWS устройствата. Освен това те изостават спрямо компании с вече изградени позиции и партньорства. Jabra и Sennheiser имат подкрепата на свързани с тях фирми за слухови апарати, а Sony работи с един от най-големите производители – W\.S. Audiology. Ако се окаже икономически изгодно, производителите на смартфони биха могли да навлязат чрез придобивания или партньорства, но засега нямат реално присъствие в този сегмент.
Дори да не успеят да спечелят голям дял от продажбите спрямо екосистемните конкуренти, специализираните аудио производители могат да използват приходите от слуховите апарати, за да развиват нови аудио продукти и да предлагат по-конкурентни цени. Това би възвърнало предимството им, особено с интеграцията на AI за слухово подпомагане.
Пазарът на слухови апарати без рецепта дава на аудио специалистите възможност да се утвърдят чрез иновации, бранд сила и финансова стабилност – все важни фактори за дългосрочен успех в сегмента на умните лични аудио устройства.
По материали на
