29 прегледа
Обещанието за свят, в който всичко е свързано с всичко – т.нар. Интернет на всичко (IoE), съществува отдавна. Но постигането му се сблъсква с пречки като недостиг на полупроводници, високи разходи и опасения за устойчивост. Дали нов подход може да приближи бъдещето, в което свързаността е навсякъде и във всичко?
Дигиталната трансформация вече променя бизнеса и индустрията – от умно производство до предиктивна поддръжка. Но хиперсвързаният свят, обещаващ ефективност и прозрения, все още не е реалност, въпреки огромния пазарен потенциал. Според анализ на McKinsey, стойността само на IoT технологиите може да достигне 12,5 трилиона долара до 2030 г. Ако свържем милиарди интелигентни устройства, тази сума би могла да нарасне още повече.
Какво пречи на реализирането на тази визия? До голяма степен – недостигът. Увсеместната свързаност зависи от масовото наличие на полупроводници, а съществуващите методи за тяхното производство трудно биха покрили нуждите на милиардите смарт устройства. Интересното е, че повечето IoE устройства не използват най-новите и сложни чипове, а разчитат на така наречените „наследени“ чипове.
Въпреки наименованието, тези чипове не са остарели. Те постоянно се адаптират към нови изисквания и приложения и играят ключова роля в производствената икономика. Това стана особено видно по време на пандемията, когато търсенето значително надвиши предлагането. Цели производствени линии спряха, автомобили и телевизори останаха непродадени, а световната икономика пострада още повече.
Ако доставките възпрепятстват навлизането на IoE, защо просто не се произведат повече чипове?
Истината е, че разширяването на производството на наследени чипове не е лесна задача. Те често се произвеждат в стари фабрики с по-старо оборудване, което вече е трудно достъпно. Освен това изграждането на нова фабрика е скъпо и бавно – необходими са десетки милиарди долари и поне две години, за да заработи. Устойчивостта също е проблем – много от старите фабрики са изградени във време, когато въглеродните емисии не са били основен фактор. Новите производства залагат на енергийна ефективност и внимателно управление на водните ресурси.
Дългите срокове и високите разходи по производството на чипове също възпрепятстват масовата свързаност. Необходима е евтина, бърза и мащабируема алтернатива.
Настоящите методи за производство не са пригодени да реализират IoE. За да постигнем устойчиво и масово свързване, трябва да се обърнем към нови материали и технологии.
Вместо да разчитаме на остарели процеси, новите методи на производство в комбинация с напреднали материали водят до радикална промяна в индустрията. Гъвкавите интегрални схеми премахват нуждата от сложни процеси с високи температури, характерни за силициевите чипове. Вместо това използват прост метод на нанасяне на полиимид върху стъклена подложка чрез въртящо покритие (spin-coating). Процесът изисква много по-малко енергия, вода и химикали, което рязко намалява въглеродния отпечатък, както и разходите и времето за производство.
Гъвкавите чипове могат да бъдат произведени само за четири седмици. Това отваря вратата към иновации – дизайнерите могат да експериментират и подобряват проектите си в движение, вместо да се стремят към съвършенство още от първия опит. Ниските начални разходи правят създаването на нови устройства по-достъпно от всякога.
Какво означава това за IoE?
Гъвкавите чипове, благодарение на ниската си цена, адаптивност и минимално въздействие върху околната среда, могат лесно да се вграждат в ежедневни обекти. Те са идеални за събиране на данни, които захранват модели с изкуствен интелект, създавайки ефективност и прозрения в голям мащаб.
В бързооборотните стоки тази свързаност може да осигури по-добро удостоверяване на продуктите или персонализирано потребителско изживяване с едно докосване. В здравеопазването гъвкавите чипове позволяват създаване на носими сензори, които да следят рани или пулс в реално време. Те могат да подпомогнат и кръговата икономика – чрез проследяване на опаковки за многократна употреба или по-прецизно рециклиране.
Стоим на прага на IoE революцията. Но за да отключим реалната ѝ стойност, трябва да разполагаме с интелигентни решения в мащаб. Гъвкавите чипове могат да бъдат ключът, който най-накрая ще направи Интернет на всичко реалност.
