Нивото на обслужване на даден старчески дом се оценява при първото посещение. Тъй като възрастните хора често са с ограничена подвижност, местоположението е съществен фактор. Колкото по-близо е домът до центъра на града, толкова по-удобен е за тях. Към всеки обитател на дома се полага индивидуален подход от страна на квалифициран персонал. Затова в старческия дом е от значение да работят квалифицирани социални работници, медицински сестри, болногледачи, рехабилитатори, както и лекар, който да посещава пряко настанените в дома.
Основно изискване е достъпът без бариери, който дава възможност на възрастните с намалена подвижност да достигнат до места, които обикновено са недостъпни за тях. В допълнение към безпрепятствения достъп, когато се оценява старчески дом, трябва да се обърне внимание на детайлите, които осигуряват комфорт и качество на живот, като монтирането на пейки за отдих в близост до дома и поддръжката на зелените площи, където старите хора често полагат грижи за дърветата и цветята.
Дом за възрастни хора „Хармония“ в Пловдив напълно зачита изискванията на възрастните хора, като предлага комплексни грижи след инсулт, инфаркт на миокарда, травма, деменция и други здравословни проблеми. Настанените получават съдействие за осигуряване на помощни средства от агенция „Социално подпомагане“. Домът се радва на настанявания от цяла България – София, Плевен, Бургас.
„Домът ми е пълен, работи с пълен капацитет. Това е единственият дом, в който има рехабилитатор, психолог, медицинска сестра и лекар, което е включено в цената“ – споделя пред редакцията на „Марица“ собственикът д-р Николай Вършилов.
Сградата е построена по най-високите стандарти: централна климатизация, собствена кухня, обширна трапезария с дневен кът за пациентите, комфортни стаи, стая за рехабилитация и медицинско наблюдение. На практика „Хармония“ дава възможност на пенсионерите да изживеят последните си години с достойнство и чувство за комфорт – в хармония насред зеленина.
България е на първо място в ЕС с най-малко старчески домове и услуги за възрастни хора, а грижата за самотен възрастен човек е лукс или непосилна задача. Традиционният модел у нас оставя децата да се грижат за своите родители. Немалко от тях вземат крайното решение да ги настанят в частен или държавен старчески дом. Истината е, че за държавна институция се чака две или повече години. Тъжното е, че някой трябва да умре, за да се освободи място, но мнозина не дочакват този момент.
