Древна гръцка поговорка гласи:
Ако искаш да бъдеш силен – тичай! Ако искаш да бъдеш красив – тичай! Ако искаш да бъдеш умен – тичай!
Неслучайно леката атлетика е наричана още „царицата на спортовете“. Тя подобрява физическата издръжливост, изгражда характери, учи на самоконтрол и дисциплина.
С цел да предадат опита и знанията си на по-младите през 2015 година двама треньори и приятели, бивши състезатели по лека атлетика – Живко Виденов и Будимир Василев, решават да основат клуб по лека атлетика Надежда София.
В кратки срокове, след отварянето си, клубът постига редовни успехи в регионални и национални състезания, детски атлетически лиги. Не след дълго и едно от децата, Никол, извоюва втори резултат на международно състезание в Бърно, Чехия.
Възпитаниците на спортния клуб са редовни медалисти в детски атлетически лиги и национални първенства. Освен детската лека атлетика, която е силно развита, другият профил е тренирането на атлети с цел постигане на високо спортно майсторство.
За подобряване на кондиционната подготовка към клуба се обръщат и елитни състезатели от други спортове – баскетбол, волейбол, футбол. Трениращите са на възраст от 5 до 74 години, като преобладаващи са децата.
Надежда София може да се похвали с призови участия на републикански първенства, от които се открояват второ място на 60 метра с препятствия на републиканско първенство за жени и при юношите – сребърен медал на Виктор Георгиев на 400 метра, юноши младша възраст.
Треньорите
Живко Виденов
Републикански рекордьор в дисциплината 110 метра с препятствия 13.33 секунди. Рекордът е поставен в Ханя, Гърция на 14 юни 2000 г. Има и участия на Олимпиада в Сидни 2000 г., а през 2001 г. е полуфиналист на две световни първенства – Едмънтън и Лисабон. През 2002 г. е финалист на Европейското първенство по лека атлетика.
Започнах да тренирам лека атлетика в спортно училище в София, състезавайки се първо като многобоец. Може да се каже, че за избора на препятственото бягане бях повлиян и от майка ми Сашка Върбанова, рекордьор в дисциплината 100 метра с препятствия. Така по един естествен път се получи тази приемственост между поколенията.
Започнах да тренирам профилирано препятствено бягане през 1992 година при треньора Йордан Цанков. При него съм и три пъти балкански шампион за юноши.
На 19-годишна възраст продължих тренировки при майка ми, достигнах и до финал за световно за юноши – ‘96 г. Сидни.
Вече като състезател при мъжете, на турнир в Ханя Гърция, поставих рекорд на България на 110 м с препятствия през 2000 г. – 13.33 секунди, ненадминат и до днес. Това е един от най-емоционалните моменти в кариерата ми.
Имам и редовни участия и много призови класирания на турнири Златна Лига и Супер Гран При. Тогава конкуренцията беше много силна, но въпреки това не се давах на най-добрите. Имам и две победи над Алън Джонсън, многократният световен шампион в дисциплината. След това, поради сериозни контузии, прекратих състезателната си кариера.
Будимир Василев
Будимир или Буди, както го познават всички, също е потомствен състезател. Баща му и дядо му са национални състезатели по лека атлетика. Състезавал се е в спринтови дисциплини – 60 м, 100 м, 200 м.
Започнаx да тренирам при Георги Недев, първият ми треньор още от трети клас. Бях повлиян не само баща ми, но и от любовта си от малък към царицата на спортовете. Помня как като малко дете стояхме в градинката пред блока и се надбягвахме с другите деца. Нямаше кой да ме победи, даже водеха и деца от други квартали да се надбягват с мен.
После вече започнах да ходя и по състезания, имам редовни призови класирания и много медали от регионални и републикански първенства. Много често наградите в детска възраст бяха футболни топки, помня че след едно такова се прибрах с 4 топки в къщи.
Един от най-запомнящите моменти в кариерата ми е когато спечелих златен медал със щафетата 4 по сто метра на Балканиадата през 1995 г. Тогава бихме много силната щафета на Гърция, в която на последен пост бяга Павлакакис, бъдещ световен шампион при мъжете.
СКЛА Надежда София търси своите бъдещи шампиони.
