В UX дизайна под така наречените „тъмни модели“ (dark patterns) обикновено разбираме въвеждащите в заблуждение стратегии, използвани от сайтовете с цел да накарат потребителите да извършат потенциално вредно за тях действие, което освен това, ще бъде в полза на самите сайтове и стоящите зад тях организации. Като пример можем да посочим онлайн магазините, които автоматично добавят допълнителни продукти в потребителската кошница, за да повишат продажбите си.
Два от най-разпространените дизайнерски модели, които ще се обсъждат в тази статия, попадат в класическата (макар и не толкова неморална) категория на условно наречения просяшки уеб модел (needy patterns). Тези модели са създадени, за да привлекат вниманието на потребителите и имат за крайни цели повишаване броя на подписаните за RSS съобщения или на количеството трафик от преглеждания на даден материал. При всички случаи обаче на тях им се присъждат определени негативни свойства – забавяне на скоростта, с която достига информацията на сайта до самия потребител, както и цялостно влошаване на потребителската активност.
Съществуват достатъчно много модели в тази категория, но конкретно в тази статия ще обърнем на внимание на две от тях, които станаха доста популярни през последно време, а и които значително влошават активността на потребителя във връзка с използването на няколко таба в браузъра си.
Работа с табове (browser-tab usage)
Съществуват точно два основни типа на поведения, свързани с използването на няколко таба в браузъра:
- Паралелно браузване (parallel browsing): потребителят се занимава хронолически с няколко на брой задачи, като разбира се, за една от задачите се полага и един таб от браузъра.
- Пейдж-паркинг (page parking): потребителят отваря множество сайтове в различни табове, за да извърши една комплексна задача (например, за да сравни няколко стоки или да намери информация по дадена тема).
Поколението на новото хилядолетие, между другото, е склонно често да използва пейдж-паркинг в качеството на ясна стратегия за търсене на конкретна информация. Разглежданите от нас просяшки уеб модели обаче пречат на хората, прибегнали към множеството табоове в браузъра, без значение дали тези хора целят паралелния браузинг или пейдж-паркинга. Тези модели могат да бъдат окачествени по следния начин: изскачащи прозорци „Моля, не си тръгвайте“ (please-don’t-go pop-ups) и табове „Ще ви очакваме да се върнете!“ (get-back-to-me browser tab).
„Моля, не си тръгвайте“
Този модел е известен и като поп-ъп, изскачащ при излизане от сайта (exit-intent pop-up, exit pop-up) или модулен прозорец при излизане (exit modal). Такива pop-ups остават невидими до момента, в който потребителят не започне да придвижва мишката си по посока върха на страницата. В този момент сайтът извършва последен отчаян опит да привлече потребителското внимание. Освен това все по-често се въвежда текст от типа на „Преди да си тръгнете…!“ или „Не пропускайте…!“. Понякога се предлагат отстъпки, абониране за получаване на новини или линк, свързан със съдържанието на страницата:
Pop-up при изход от сайта за интернет технологии TNW News помества линк чрез имейл: “Не пропускайте най-горещите новини от света на новите технологии. Получавайте всеки ден журнал с последните новости, подбрани от новинара ни Марин Браянт“.
Функциите на изскачащите прозорци при излизане от сайта обаче могат да бъдат различни. Понякога pop-ups се появяват веднага, след като мишката е започнала да се движи по горния край на сайта. В други случаи обаче, прозорците стават видими след даден период от време (5, 10 секунди и т.н.). Много pop-ups дори са съчетани с анимация: например, придружени с ефекта на разклащане. Случва се и така тези прозорци да пускат и съпътстващите ги cookies, за да може потребителят, който разглежда тези pop-ups, да не ги гледа отново, но само ако остане на сайта.
Този exit pop-up на сайта wpbeginner.com използва движеща се анимация, което го прави още по-дразнещ.
Главната цел на pop-ups при изход от сайта е задържането на потребителя до момента на крайното му излизане и то с помощта на какъвто и да е тип демонстриране за евентуален последващ пропуск на някаква потребителска изгода. И съгласно логиката на такива pop-ups, ако опитът им да задържи потребителя, се е провалил, възможното раздразнение у него съвсем няма никакво значение за администраторите на сайта. След като вече потребителят си тръгва, няма нищо за губене вече, нали?
Всъщност не е точно така. Когато потребителите използват пейдж-паркинг, те системно преминават от един в друг отворен таб, като си запазват възможността да се върнат на дадено място по-късно. Кодът, който управлява exit pop-ups не е наясно дали потребителят движи мишката, за да затвори таба, за да премине от един таб към друг или пък да отвори нов такъв.
Да си представим, че един потребител търси информация по дадена тема с помощта на пейдж-паркинг модела. Той или тя започва със запитване в Google, а след това бързо отваря няколко резултата в отделни табове. Потребителят така се движи от таб в таб, като затваря най-нерелевантните сред тях, но оставя други отворени, за да се върне към тях по-късно. И изведнъж, заради целия този процес неочаквано се появява pop-up, изискващ запознаването с някакъв сорт съдържание или абониране за писма с цел достигане до даден линк. Ето какво точно си мисли потребителят в тази ситуация: „Спокойно! Ще се върна след няколко минути!“
Този exit pop-up на страницата lifehack.org предполага, че след като са се запознали със съдържанието, потребителите ще напуснат сайта. Така се осъществява и последният опит за задържането му, като се предлагат близки до посетената тема: „Искате ли още? Със сигурност това ще ви допадне!“. За съжаление обаче този pop-up може и да скъса нервите на потребителя още преди той да е приключил с четеното на тази конкретна тема.
Ако не целите да задоволите интересите на потребителите (например, като не допуснете затварянето на даден файл без неговото предварително съхранение), по-добре е да не се бъркате в UX, за да не ядосате някого.
„Ще ви очакваме да се върнете!“
Този модел няма нищо общо с това, което се случва, докато се намирате на самия сайт. Той започва да работи, когато вече сте напуснали страницата. Когато потребителят излиза от даден сайт, за да влезе в друг таб на браузъра, сайтът променя заглавията на табовете от първоначално отворената страницата, привличайки вниманието с различни съобщения.
В този пример в браузъра Chrome са отворени 7 таба. Последните три са променили заглавията на първоначално отворената страница със съобщения за дадени искания („Липсваш ми. Създай…“, „Не забравяйте да прочетете…“, „Ей, приятел! Не забравяй…“).
Блогът invisionapp.com променя името на поста в таба с призиви да се върнете на сайта. В този пример част от дадения призив не се вижда, поради твърде многото отворени табове. Пълният текст реално гласи „Не забравяйте да прочетете това“.
Основната цел е по по-остроумен начин да бъде привлечено вниманието на потребителя и той да бъде накаран да се върне на сайта. В основата на подобно дизайнерско решение могат да почиват и добри намерения: например, за да се демонстрира полезността на ресурса и за да се напомни да се прегледа съдържанието на сайта. Но едно такова напомняне не винаги се оказва кой знае колко полезно и дори може да създаде проблеми, поради две основни причини:
- Част от текста се губи поради появата на допълнителни заглавия.
- Вероятността, че дадена тактика ще бъде ефективна, намалява с количеството сайтове, които открито са я приели.
Загуба на текст
Без първоначалното си заглавие табовете губят наистина важни функции като напомнянето за съдържанието на страницата. Потребителите често оставят повече на брой посетени сайтове, като например Facebook или новинарски портал, да стоят отворени през целия ден с цел да се връщат на тях отново и отново и да проследяват обновленията. Тези, които пазаруват или правят проучвания, могат да се паркират веднага на няколко сайта едновременно, като използват табовете на браузърите, за да съберат нужната информация и да започнат да работят с нея.
Името на табовете трябва да започва с думи, даващи представа за съдържанието на страницата, позволявайки различаването им един от друг. Междувременно важно е да се използват и фавикони (favicons – изображения, които да не са по-големи от 16 х 16 пиксела в ъгъла на таба) с хубав дизайн, за да помогнат на потребителя да определи сам към кой сайт се отнасяше един или друг таб.
В предния пример Invisionapp би трябвало да остави името на поста в таба. За потребителите, търсещи информация по определена тема, даден таб може да се явява един от многото планувани за прочит. Най-добрият начин за напомняне да се върнат на дадена страница би бил действителното заглавие на статията, на която потребителят отначало е обърнал внимание и което само по себе си може да го привлече в контекста на извършваната от него задача (защото иначе той не би отворил самата страница още от самото начало).
Без контекста потребителите по-скоро ще игнорират заглавията на табовете, които нямат връзка с тяхната задача, което означава и, че изцяло ще изпуснат съдържанието в сайта.
Неефективност при често използване
Някои дизайнери могат да дадат обаче контрааргумент на това твърдение, като посочат, че използването на дадената техника може да привлече вниманието със своята неочакваност и уникалност. Положителното впечатление (ако изобщо то бъде създадено) несъмнено бързо ще се превърне в разочарование, при условие че даденият модел започне да се използва масово и безразборно. Пейдж-паркинг и паралелният браузинг ще станат затрудняващи, ако табовете започнат да се ползват от обществото на агресивните журналисти, които целят единствено и само масово привличане на вниманието.
Прекалено много сайтове повтарят модела „Ще ви очакваме да се върнете при нас!“
Когато прекалено много сайтове внедряват този подход, потребителят започва да губи представа кое съдържание към кой таб се отнася. Той е принуден отново и отново да проверява страниците, за да си спомни коя за какво му е нужна. А ако на тези сайтове е внедрен и уеб просяшкият дизайн, потребителят вече си има и работа с pop-ups, които ще го умоляват да не си тръгва и опитите на страницата за задържане ще стават все по-неефикасни.
Twitter добавя в заглавието на таба числови обозначения, за да посочи количеството съдържание, появяващо се в лентата от момента на последния преглед. Този пример служи за ефективно напомняне на потребителя към какво трябва да се върне, а освен това и текстът на страницата продължава да бъде видим.
Възприемайте внедренията в страниците си като един от многото елементи от индивидуалната и динамична глобална навигация, създадена от самите потребители за техните конкретни персонални нужди. Заглавията на страниците са особено важни в тази навигация и те трябва да предлагат релевантно съдържание и „информационна следа“ (information scent), за да може потребителят в крайна сметка да получи нужният достъп до съдържанието на сайта.
Заключение
Всеки сайт притежава своя собствена индивидуалност. Визуалният дизайн, моделът за взаимодействие, текстът на материалите и общият им стил – всичко това са внедрявания във връзка с начина, по който вашите потребители ще възприемат вашия сайт, вашия бранд. Просяшките уеб модели съвсем не помагат в изграждането на професионалния и убедителния образ на сайта. Наред с това, те нанасят удар върху доверието на потребителите към компанията ви.
Попитайте вашият бранд мениджър или специалистът по бъдещето развитие и плануване, дали фразата „Ние отчаяно търсим внимание“ е една от ценностите на вашия бранд. Ако той ви отговори с „Не“, то защо тогава показвате точно такова отчаяние пред клиентите си?
Подобни тактики се използват поради тяхната висока степен на конвертиране, потвърдена и със сплит тестовете. Но създаваното негативно впечатление и дори досада – са странични ефекти, които влошават отношенията ви с потребителите.
Като се уповават на краткотрайни статистически резултати на трафика, дизайнерите карат потребителите да правят това, което не искат, а освен това дори създават опасност за себе си да преминат етическите граници и даже да достигнат до тъмните модели. Може би настъпи времето, когато стана необходимо да се преоценят приоритетите и целите в дългосрочна перспектива: да, подобна стратегия е способна да ви донесе няколко допълнителни клика днес, но в крайна сметка вие рискувате с нея да изгубите доверието на уважаваните от вас клиенти. Никой не харесва просията.
Източник: www.nngroup.com
Едно мнение за “Просяшкият уеб модел: exit pop-ups и внедреният зов «Върни се обратно!»”