Няма качествена информация без корпоративно замърсяване, а дезинформацията бързо прераства в мултимедийна.
Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано. Всичко останало е ПР. – Джордж Оруел
Медиите и журналистите трябва да са независими от всякаква власт. Тяхната роля е да информират обществото. Да служат единствено на неговите интереси. В действителност обаче сцената на журналистиката е сцена на цензурата, на ограниченията, на диктуването на правила, представи, твърдения, на доминацията на едни групи над други, на зависимостта от властта и елита, отколкото е сцена на свободата, обективността и социалната балансираност.
БНТ не излъчваше разследващото предаване на Валя Ахчиева, евентуално доказващо злоупотреби и фалшификации на документи в сделки с ваксини на правителствено равнище. Проблемът е от първостепенна обществена значимост, тъй като засяга здравето на най-малките и разобличава измами по най-високите етажи на властта.
Скандалното в случая е, че тук дори не е чакано решение на СЕМ, а директно се прибягва до физическа намеса на репресивния апарат в лицето на ДАНС. Тоест правителството спира предаване и иззема записите, които уличават същото това правителство в подозрителни, вероятно престъпни действия. При това е спестен театърът на регулаторните органи и се действа направо със сила.
Двата случая (в БНР и БНТ) повече от ясно показват отсъствието на каквато и да е свобода или независимост на обществените медии в България. Върху тях се оказва административно, политическо и дори физическо насилие.
Цитиран източник: http://www.fmd.bg/
Спестяването на факти и разпространяването на лъжлива информация е тактика на терор. А масмедията е мощният ѝ психологически проводник. Ако държавата подкрепя използването на такава тактика, тогава по правило, тя повече или по-малко контролира средствата за масово осведомяване. Оксфордският речник дава следното определение за дезинформацията:
Дезинформация – разпространението на преднамерено лъжлива информация, често предоставяна от държавата или нейните агенти на чужди власти или медии, с цел да упражни влиянието си върху техните възгледи или политики.
Дезинформацията е свързана не само с източника на лъжи, неточна информация и технология. Информационният процес предполага присъствието както на подателя, така и на получателя. Ние всички се интересуваме от новините – те ни притесняват, объркват, изглеждат скучни или лишават от надежда. И ако обществото иска да реши проблема с дезинформацията и да обсъди ролята на медиите, първо трябва да погледнем как събираме, сортираме и използваме информацията.
Мишена на дезинформацията е нашата емоция, ограниченото съзнание и неспособността ни да отсяваме информацията, както и тенденцията да вярваме на всичко, което най-добре отговаря на нашия личен и колективен опит, на нашите емоционални предпочитания. За да се справим с дезинформацията, ние като общество трябва по-добре да разберем психологическите механизми на това явление. Ние лесно вярваме в това, което ни се казва, ако то е в съответствие с нашите очаквания и идеали.
Авторите на дезинформацията не само успешно спекулират с истината като спестяват реалните факти, но и засилват бъдещото невежество, създавайки основа за по-нататъшни лъжи и нови вълни на дезинформация. Дезинформацията е необходима за онези, които са на власт, за да поддържат отслабващ мит. Погрешното информиране често е точно това, което искаме да чуем. За да се изфабрикува информация като вярна, не се изискват специални усилия. По ирония на съдбата е много по-трудно да се предаде истината на хората, ако противоречи на определен мит или идеал въз основа на вътрешни убеждения и външни ориентации.
Първоначално Интернет бе сравнително свободен от политически контрол и не представляваше търговски интерес. Огромната мрежа за обмен на информация е необичайно и интригуващо противодействие на концентрираната икономическа, политическа и социална власт, която благодарение на свободата на информацията предоставя неограничени възможности за мобилизиране на културната и политическата дейност. Същевременно днес силно влияние върху контрола на Интернет оказват глобалният маркетинг, международните корпорации и основно корпорациите, доминиращи в здравната система.
Показателен пример са гръмките заглавия в Интернет за бум от морбили. Въпреки необоснованите твърдения, че на риск от морбилна инфекция са изложени предимно неваксинираните деца, проучвания доказват, че морбили се разпространява успешно и сред популации с 99% ваксинирани лица (Gustafson et al., 1987; Chen et al., 1989; Boulianne et al., 1991), както и сред висок процент заболели, напълно ваксинирани (Faneye et al., 2015; Gupta et al., 2015; Vaidya et al., 2016; MMWR, Sept. 02,1988/37(34);527-31).
По време на морбилната епидемия у нас през 2009 – 2011 г. ваксиналният статус на заболелите е известен при 52%. Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 80.9% от заболелите са ваксинирани с една или две дози МПР ваксина, от тях с поне 2 дози са 8.7% (Muscat et al., 2016, табл. 2), като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нонреспондерите от първата.
Цитиран източник: https://www.vaksinite.com/vaksina-za-morbili-kakvo-e-vazhno-da-znaem/
Актуална статистика за морбили у нас е достъпна на сайта eurosurveillance.org. По последни данни на статистиката за 2017 година: заболелите от морбили са 165 случая – 122 потвърдени, 36 вероятни и 7 възможни. От тях 21 с неизвестен статус, 77 ваксинирани, 67 неваксинирани като по-голямата част от тях са под ваксинационна възраст.
Освен за развлечение и ежедневни новини, медиите трябва да служат на обществото. Вместо това те робуват на своите собственици, спонсори и рекламодатели. Ролите им в информационното общество са на авторитарност и доминация. Това, което е от значение за обществото, се скрива, ако се разминава с линията на собственика. Собствениците на медиите продават време за реклама. Интересуват се от онзи, който продава или купува – бизнес или консумация. Те или прикриват, или объркват информацията. А националните медии се използват от правителството за пропаганда.
Там, където е информацията, е и дезинформацията. Там, където е правото, е и контролът. – проф. Сергей Герджиков
