Илон Мъск веднъж казал: „Мисля, че обикновените хора могат да изберат да станат необикновени“. Разбира се, Мъск не е обикновен човек, той е изключително интелигентен.
Както Ашли Ванс пише в биографията си, той може да извършва сложни физически изчисления наум в реално време и за кратко време да абсорбира големи количества информация с почти съвършена прецизност.
Но изобретателността не е необходима съставка, нито гаранция за важни революционни иновации. Entrepreneur предоставя резултатите от проучването относно живота на Мъск и на други серийни иноватори, като разкрива някои ключови стратегии, които те използват и които бихте могли да използвате, за да станете иноватор.
Идеалистична цел
Голяма част от това, което мотивира иноватори като Илън Мъск, Никола Тесла или Стив Джобс, са идеалистичните цели. Никой от тях не е навлязъл в индустрията, в която са постигнали успех, с нагласата „Как мога да подобря съществуващите продукти?“ или „Кой продукт може да донесе най-голяма печалба?“. Техният фокус е върху това как да революционизират всеки аспект от живота на хората.
Една идеалистична цел може да ви даде голяма мотивация и да ви послужи като гориво, за да ви подтикне да положите огромни усилия. Ако целта, в която вярвате, е нещо благородно, егото ви няма да се възбуди и ще се сблъскате както с критика, така и с провал.
Преодоляване на препятствията и постигане на целите
Това звучи като нещо, което бихте прочели на плакат или реклама, но едно общо нещо между Мъск, Тесла, Джобс, Мария Кюри, Алберт Айнщайн и много други иноватори е, че са имали непоклатима вяра в способността си да преодоляват препятствията.
Тази самоефективност, както я наричат психолозите, може да мотивира хората да поемат предизвикателства, които изглеждат невъзможни за други и да упорстват докрай.
Аутсайдъри и автодидактични
Друг важен факт, поради който Мъск, Айнщайн и Джобс са толкова оригинални мислители, е защото са имали чувство за отделеност, тоест чувствали са се откъснати и различни от останалия свят. Това им дало свободата да отхвърлят конвенционалните мнения и предположения, които ограничават другите.
Много серийни иноватори имат наклонност да работят самостоятелно и да бъдат автодидактични – да се обучават сами. Това им помага да формират свои собствени мнения за това как работи светът, вместо да позволяват на някой друг да ги дефинира вместо тях.
Едно от най-вълнуващите неща при изучаването на Мъск или всеки друг революционен иноватор е да научите, че докато тези хора имат специфични черти, които трудно могат да бъдат имитирани, механизмите, чрез които тези черти помагат за иновациите, могат да бъдат практикувани от обикновени хора.
Всеки би могъл да подхранва собствения си потенциал за иновации.
