Етика на онлайн журналистиката

онлайн журналистика
Журналистическата етика е зависима от това дали е в Интернет или не. Аудиторията формира търсенето на продукти, услуги, информация, контекст. Заинтересованите страни се опитват да създадат този контекст, като предоставят информация под формата на редакция, за да подсилят съобщението си.

Ефективността на журналиста в общуването с аудиторията зависи от доверието в него и бранда, който той представлява. Така у нас се заражда осъзната необходимост от етиката на финалната комуникация.

Журналистът се нуждае от прости критерии и правила за поведение във всяка трудна ситуация. Желателно – мнемонично. Подходяща за него е схемата на трите закона на роботиката, адаптирана към журналистиката.

# Закон първи

Журналистът не може да навреди на своята аудитория или чрез бездействие да причини вреда на аудиторията.

Медиите са институции, призвани да подпомагат обществото. Когато престанат да бъдат полезни, когато унижат част от аудиторията си – губят контакт с нея, те губят правото да бъдат наричани медии.

онлайн журналистика унижение

Да напомним на „NOVA“, че „антиваксърите“ не са дивеч.

Добрият журналист съумява да регулира съотношението сигнал и шум. Това е не само неговият професионален, но и етичен дълг. Както всеки професионалист, журналистът умее да борави със свои инструменти – думите. Важно е да не се злоупотребява с това умение.

В интернет медиите преобладават такива възможности за неетично поведение, каквито у традиционните медии не присъстват. Например могат да променят съдържанието на публикациите, без да уведомяват читателите.

Подобни грешки правят дори големите издания. Например The New York Times, който неотдавна откри такива тихи промени в 9 статии:
href="https://www.imediaethics.org/9-times-new-york-times-changed-articles-without-disclosure-confused-readers/

Западът е малко по-щастлив: има сайтове като NewsDiff, които проследяват подобни промени. В България тази ниша е празна.

Отговорност на самите медии и журналисти е да проверяват и фактите, преди да ги представят по необективен начин.

# Закон Втори

Журналистът трябва да се подчинява на заповедите, получени от главния редактор, освен в случаите, когато тези заповеди влизат в противоречие с Първия закон.

Подчинението е необходимо. Но честността винаги е по-важна. Желателно е да не се сключват сделки със съвестта, дори ако те са сравнително безобидни. Или се пише това, което се счита за полезно за обществото, или да напуснат терена. Журналистът не може да се счита за професионалист и да публикува умишлено аморални материали.

# Закон Трети

Журналистът трябва да защитава репутацията си, освен когато това влиза в противоречие с Първия и с Втория закон.

Никоя редакционна задача не може да принуди журналист да омаловажи достойнството си. Застанете пред огледалото сутрин и се запитайте дали наистина вярвате в написаното. Не казвайте на никого правилния отговор. Ако в рамките на седмица не сте сигурни в положителен отговор, напишете писмо за оставка.

# Нулев закон

Не всички знаят, че Азимов е имал нулев закон – робот не може да навреди на човечеството. Или иначе формулирано:

Медията не трябва да причинява вреда на обществото или чрез бездействието си да допусне на обществото да бъде причинена вреда.

Пари от писане » Ако владеете силата на думите, може да постигнете финансова стабилност и с писане.
Petya Mladenova

Petya Mladenova

Интернет предприемач и уеб девелопър. Онлайн реклама и PR. Посвещава времето си в изграждане на лендинг страници с адаптивен дизайн, базирани на HTML5, CSS3 технологиите.

Вашият коментар

Уважаваме твоята поверителност и затова се погрижихме да деактивираме полето за вписване на имейл, както и да изключим записването на IP.

Не се толерират мнения с ключови думи вместо с реално име.